Договор за наем на жилище: права, задължения и данъци

Наемът на жилище в България се урежда основно от Закона за задълженията и договорите. Разглеждаме какво задължително да съдържа договорът, кой плаща ремонтите, как се прекратява наемът и какъв данък дължи наемодателят.

Imotilist
Imotilist
Редакционен екип на Imotilist

Ръководство за имоти •Публикувано: 22 октомври 2026 •Актуализация: 30 октомври 2026 •Време за четене: 4 мин. четене •Прочитания: 12

Договор за наем на жилище: права, задължения и данъци

Какво казва законът

С договора за наем наемодателят се задължава да предостави на наемателя вещ за временно ползване, а наемателят – да му плати определена цена (чл. 228 ЗЗД). Законът не изисква нотариална форма, но писменият договор е единственият сигурен начин да докажете какво сте уговорили.

Договорът за наем не може да бъде сключен за повече от десет години, освен ако е търговска сделка. Лицата, които могат да вършат само действия по обикновено управление, не могат да го сключват за повече от три години; ако срокът е по-дълъг, договорът има сила съответно за десет или за три години (чл. 229 ЗЗД).

Какво да съдържа договорът

Добрият договор отговаря предварително на въпросите, които иначе стават повод за спор:

  • Страните, точния адрес и описание на имота и обзавеждането.
  • Месечния наем в евро, срока и начина на плащане.
  • Кой плаща консумативите, таксите към етажната собственост и интернета.
  • Размера на депозита и условията за връщането му.
  • Срока на договора и срока за предизвестие при прекратяване.
  • Дали са разрешени домашни любимци, пренаемане и промени в жилището.

Ремонти и състояние на жилището

Ако не е уговорено друго, наемодателят е длъжен да предаде жилището в състояние, което отговаря на ползването, за което е наето. Ако то не е в такова състояние, наемателят може да иска поправяне, съразмерно намаление на наема или разваляне на договора (чл. 230 ЗЗД).

Дребните поправки, свързани с обикновеното ползване – законът дава примери като замърсяване на стени, разяждане на кранове и брави, запушване на комини – са за сметка на наемателя. Поправките на всички други повреди, които не са причинени виновно от наемателя, са за сметка на наемодателя (чл. 231 ЗЗД).

Наемателят трябва да върне вещта и отговаря за вредите, причинени по време на ползването, включително от членове на домакинството си. До доказване на противното се предполага, че вещта е била приета в добро състояние (чл. 233 ЗЗД). Затова приемо-предавателният протокол със снимки при влизане и при напускане защитава и двете страни.

Депозит и пренаемане

Разпоредбите на ЗЗД за наема не уреждат депозита – неговият размер и условията за задържане и връщане се определят изцяло от договора. Опишете ясно в какъв срок след напускането се връща депозитът и какви удръжки са допустими.

Ако не е уговорено противното, наемателят може да пренаеме части от жилището без съгласието на наемодателя, но остава отговорен по договора (чл. 234 ЗЗД). Ако не искате това, запишете забрана в договора.

Продължаване и прекратяване

Ако след изтичане на срока наемателят продължи да ползва жилището със знанието и без противопоставяне на наемодателя, договорът се смята продължен за неопределен срок (чл. 236 ЗЗД). При договор без определен срок всяка от страните може да се откаже, като предизвести другата един месец по-рано (чл. 238 ЗЗД).

При продажба на имота договорът за наем остава в сила спрямо купувача, ако е вписан в Имотния регистър – затова при дългосрочен наем наемателят има интерес договорът да бъде вписан. Договор с достоверна дата е задължителен за купувача до уговорения срок, но не за повече от една година от прехвърлянето (чл. 237 ЗЗД).

Данък върху дохода от наем

Доходът от наем е облагаем. Според Закона за данъците върху доходите на физическите лица облагаемият доход се определя, като полученият наем се намали с 10 на сто нормативно признати разходи (чл. 31 ЗДДФЛ), а данъкът върху годишната данъчна основа е 10 на сто (чл. 48 ЗДДФЛ). Доходът се декларира с годишната данъчна декларация, която се подава до 30 април на следващата година.

Данъкът обаче не се плаща само веднъж годишно. Наемодателят дължи авансов данък през годината (чл. 44 ЗДДФЛ). Когато наемателят е физическо лице, наемодателят сам внася авансовия данък до края на месеца, следващ тримесечието, в което е получил наема (чл. 67, ал. 1 ЗДДФЛ); за доходите от четвъртото тримесечие авансов данък не се внася (чл. 67, ал. 2). Когато наемателят е предприятие или самоосигуряващо се лице, той определя и удържа данъка при изплащането на наема (чл. 44, ал. 4 ЗДДФЛ). Внесеният авансов данък се приспада при годишното изравняване.

Пример с хипотетична сума: при наем от 600 евро месечно годишният доход е 7 200 евро. След 10 на сто разходи облагаемият доход е 6 480 евро, а данъкът – 648 евро, преди евентуални други приспадания и облекчения.

Източници

Тази статия не е правен или данъчен съвет. Информацията е обща и актуална към датата на публикуване; при спор или по-сложен договор се консултирайте с адвокат.

Намерете търсения имот веднага

Искате ли да разберете колко струва домът ви?
Оценка

Споделете статията

B
Договор за наем на жилище: права, задължения и данъци
Ръководство за имоти
22 октомври 2026

Използваме аналитични, функционални и маркетингови бисквитки, за да подобряваме сайта. Настройки